Генетично ли е чувството за безпокойство и тревога.???
Още 7 часа в събота сутринта телефонът започва да звъни. Кой ли може да е? – Майка ви е притеснена. Получава песимистични и-мейли в своята пощенска кутия. Тревожи се от това. Вдигате очи нагоре и започвате да ги въртите от учудване.Благодарите на Господ, че не сте като майка си ... Три дни по-късно обаче откривате, че не може да заспите, защото нов компютърен вирус е заличил вашия твърд диск.
Може ли да предположите , че тревогата е наследственна? Учените казват "ДА". Генетика може да ви помогне да си обясните защо много хора са предразположени към безпокойството и защо притеснението е по-естествено, отколкото си мислим.
Отговора се крие в гените.
Природата в случаят надделява над възпитанието и не е нищо ново, тъй като при картографирането на човешкия геном учените са констатирали, че някои личностни черти са кодирани в ДНК-то ни. Изследвания през последните десет години са обособили генетични профили, свързани с общи нарушения на тревога, като общо тревожно разстройство (ОТР), социално тревожно разстройство (СТР), паническо разстройство (ПР) и вманиачено - внушително разстройство (ВВР).Не е само един специфичният ген, който причинява тревогата, но комбинациата на няколко такива гени води именно към това.
В края на 2007 г., учените от Йейл публикуват изследване, в което идентифицират разновидност на гена, свързана с хроничните безпокойства и преживявания. Миналата година екип от Масачузетската многопрофилна болница са намерили гени, свързани с социалното тревожно разстройство. Това откритие може да обясни защо децата на майки страдащи от такова разтройство са от два до три пъти по-вероятно да имат СТР и деца на майки с паническо разстройство са до осем пъти по-склонни да проявяват ПР.
