Морските свинчета храна или домашни любимци?
За обяд.
Морските свинчета вече почти не се използват за вивисекция, но перуанците изяждат около 65 милиона от тях на година. Ядат ги също в Колумбия, Боливия и Еквадор. Изглежда, че най-вкусни са бузите им.
99% от лабораторните животни са мишки и плъхове и по-често се използват зайци или пилета, отколкото морски свинчета. Мишките и плъховете се поддават по-лесно на фенни модификации и по-успешно имитират условита в човешкия организъм от морските свинчета, които бяха най-популярни жертви на медицинските изследвания през 19век. През 1890г. с помощ на морски свинчета беше открит антитоксинът на дифтерита, което спаси живота на милиони деца.
Една област, където морските свинчета все още се използват за медицински експерименти, е т.нар. алергичен шок. Освен това те са полезни в изследванията на храненето, защото морските свинчета са единствените бозайници, които не произвеждат собствен витамин C и трябва да го получат изцяло с храната си.
Обикновено морските свинчета тежат от 250 до 700г, но учени от Националния университет ,,Ла Молина” в Перу са отгледали морски свинчета, които тежат над килограм. Месото им е бедно на мазнини и холестерол и на вкус напомня заешко.
В Перу гледат морските свинчета в кухнята, защото древните жители на Андите вярвали, че те имат нужда от пушек за развитието си. Народните лечители ги използват за откриване на болести – те смятат, че когато се притесне животното до болен човек, то ще извичи, когато е най-близо до източника на болестта.
В катедралата на Куско има стенопис, изобразяващ Тайната вечеря, на която Исус и учениците му ядат печено морско свинче.
През 2003г. венецуелски археолози открили вкаменели остански от едро същество, приличащо на морско свинче , живяло преди 8 милиона години. Phobeomis pattersoni е било с големината на крава и тежало 1400 пътиповече от сегашните морски свинчета.
